Какво правите в момента?

25 November 2008

30 Rock (ТВ сериал)

Към списъка какво следя по телевизията (като под телевизия искам да подчертя дебело, че разбирам AppleTV) добавих и "30 Rock". Много добро ситком сериaлче, в което се разказва за едно комедийно шоу The Girlie Show по NBC и всички хора, които го правят и са началници из NBC. Учудващо за мен е на 36 място днес в Топ 100 на tv.com, но явно вкусовете ми се разминават с тези на типичния американец. Сериалът е вече в третия си сезон и първите два сезона са достъпни на обичаните от всички торент тракери арена и замунда. Най-много харесвам така да се посъберат серии от няколко сезона, за да мога някоя вечер да ги изгледам. Слабост ми е гледането на телевизия, като добре че го гледам на телевизора, за да мога да го комбинирам с работа на компютъра - иначе до никъде нямаше да мога да стигна с тия 1000 неща, които имам да правя.

24 November 2008

Правописни грешки

Един приятел току-що ми каза, че пиша с много правописни грешки в блог-а. Ще дам на жена ми да изредактира постовете от грешки (нали е филолог). Като писах този пост се усъмних как точно се пишеше "току-що" и рекох да не се посрамя по темата и проверих в речника за правопис наречен google. Излезна, че го има в wikipedia http://bg.wiktionary.org/wiki/току-що като първи резултат. Това не ме впечатли колкото втория резултат, който ми излезе от търсенето ....

http://izpoved.com/lust/lust1818.asp "Аз току що ебах диня - не беше лошо."

хахахахаахах

http://www.google.nl/search?q=%D1%82%D0%BE%D0%BA%D1%83-%D1%89%D0%BE&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a

Тракер

Инсталирах си тракер на блог-а, защото ми е интересно да видя кой, защо и как ми чете блог-а. Най-интересното е, че най-много хора са го намерили като са търсили "веселото село" в google. Като напишеш "AppleTV" да търсиш в Гугъл моя блог се оказа, че излиза като четвърти резултат. Явно нещата, за които пиша са популярни в Интернет. Какво да правя освен:

веселото село
веселото село
веселото село
веселото село
веселото село
веселото село
веселото село
веселото село
веселото село
веселото село
веселото село
appletv
appletv
appletv
appletv
appletv
appletv

Да се срещат по-често в блог-а :))) не че има някакво значение колко се чете :)

Заслабване2

Преди време писах една тема по случая - че ще заслабвам. Реших да се премеря на кантара да видя резулатите на килограмите - колко мазнина и колко вода имам в тялото (имам електронен кантар, който мери тези работи и ги казва горе-долу верни). Та резултатът е, че кажи-речи ги спазвам, само с малко забавяне. Бях болен за малко и се възстановявах близо седмица. Току-виж съм станал 89 за Коледа да изненадам жената. Много е добре човек като позачисти мазнините и извади вените на показ. Днес изтренирах за последно по тази програма и сега съм решил две седмици почивка и започвам нова схема. Много тегаво се тренира по тази програма, защото на практита се тренира всяка сутрин. Това, освен че ми коства много ставане рано, си е и изморително. Сега почивам и започвам да тренирам по схеманта на Майк Менцер "Heavy Duty". Един приятел ме запали по нея. Схемата е съчетана в това, че с обикновените много по повторения, серии, упражнения, тренировки се стресира прекалено много организма и това е вредно. По новата схема се тренира рядко, но пълноценно. Една тренировка от 20 минути на 10 дена - перфектно!!! Сега тренирам близо по 45 минути на ден ... това си е супер много спестено време и супер много наспивания. Да видим дали ще има желания резултат да посваля още мазнини :) Пак ще пиша по темата.

Колко са смотани в ЧЕЗ!!!!!!!!!!!!!!!!!!

По принцип хората използват блоговете си, за да се оплакват - от политиката, от живота, от жена си, от колата си, от времето, от кюфтетата в барчето (като казах това, та се сетих - миналта седмица ядох кюфтета по 0,74 лева в стола на Мтел - ако това не е комунизъм здраве да е :) ) ... та рекох и аз да ползвам моя блог по предзнаначение.
Миналия петък имаше много як вятър. Цялата къща се тресеше като при земетресението миналата седмица. Както си се тресеше къщата и хопа към 0:30 в събота ни спря тока. Случва се. Живея в едно село до София, в полите на Витоша, и при нас това да нямаме ток не е необичайно събитие. Спират го, за да вържат някоя нова къща, някое ново блокче, а и понякога някой нов микро квартал в селото ... Спря тока и генераторите на съседите започнаха да бръмчат (аз защото съм от най-бързите, купувам генератор от 2 години ..., та за това още нямам). Вятърът си продължи, а жена ми, след като нямаше Интернет, реши да заспива и да си спира Skype чата с приятелки и четенето на форума бг-мама. Чакахме да спре вятъра, за да ни пуснат и тока...обаче ядец. Събота няма ток - няма топло. Повечето хора се греят на газ, мас и оцет и без ток не работят газовите котлета. Ел. радиаторите също не работят, студеничко е. Поизлезнахме и гледаме една чашка на електрическия стълб (ние тъй като сме село и жиците са ни висящи по стълбовете) се измъканала и два кабела са дали на късо. Жената беше казала, че е изглеждало като малка заря. Работата е за 10 минути - да се сложи пак чашката и да се пусне тока в трафопоста ..., обаче 10 минути за човек, който знае какво прави. Почваме да звъним. Как да се намери телефона на ЧЕЗ? Първо звъня на *88 (имам само мобилен телефон вкъщи), те ми казват, че Мтел справки са на 11888. Ок, продължавам и там - учтиво момиченце ми казва, че ЧЕЗ се подвизават само зад номер 0700-10-010 ... вече за улеснение на гражданите и селяните в нашия случай. Ок, ще зъним там - в 8 часа сутринта учтив глас ни казва "Вашето обаждане е много важно за нас, моля изчакайте ..." и на третия път прекъсва. 20 минути по-късно вече служебен глас от бтк-то почваше да казва, че "телефоният номер не може да бъде избран". Отиваме на гости на сестра ми с жената и бебето, защото на студено не може да се стои. Само ми трябва да ми се разболее дъщерята заради тези дръвници. От там продължаваме да звъним - по едно време от глобулския номер на сестра ми успяваме да се свържем и тъщата започва да обяснява на оператора - така и така на тази улица, в този квартал, се е изтръгнал кабел, да дойдете да го оправите. Там й записват телефона за връзка и името и я успокояват - работи се , има много поражения от вятъра, ще ни оправят. Прибираме се по светло, няма и помен от спасителите ... (на всичкото отгоре и водата спряха по незнайни причини). Почаках малко и взех соломоновското решение - жената и детето отиват при сестра ми на топло и светло, аз оставам да пазя къщата. Събираме багажа и ги откарвам. На прибиране звъня на кума ми, защото така и така си викам ще си стоя на тъмно и студено - дай да пийнем нещо, че да не ми пука. Обаче по законите на Мърфи той не вдига... Звъня и на кумеца да си пийнем и мезнем и с него ... телефонът на абоната не може да бъде избран. Прибрах се и си направих романтична вечеря на свещи - пуешка пъстарма с хляб. Повъртях се в кревата и заспах. Ставам в неделя и си казвам, добре че е светло - току-виж и тока ни пуснат. Отивам да си прибера жената и детето вкъщи, защото от старото парно на дърва е топличко и става за през деня. Прибирам ги и няма ни вопъл ни стон от ЧЕЗ и от записалите телефона и адреса от тъщата.... Жената е на Погача на бебето на кумата ни и аз като виден шофьор ще я закарам. Прибирам се и какво да видя - съседа с няколко юнака с един пикап с надпис ЧЕЗ. Викам си - брех те дошли. Отивам и аз да гледам да направят всичко както трябва и си говорим със съседа. Званяли по Министерство по бедствия и аварии, по различни телефони , Хоризонт !?! и къде ли не и навсякъде им обяснявали - "ЧЕЗ е частна фирма, ние нищо не можем да направим". Тикви!!! Кой им е дал тези права да си безчинстват! Накрая съседът запалил колата и започнал да обикаля по улиците, докато не ги намерил. Разбрал се набързо с шефа на бригадата, който бил свестен, че е за малко и да ги пусне. Значи пичовете свършиха работата за 10 минути (това е продуктивната работа, иначе си се поразходиха насам-натам да разгледат жиците, трафопоста и т.н., т.е. около половин час за цялото време). Всичко светна. После съседът ми разказа, че те като се обадили по радиостанцията, че на тази улица проблемът е отстранен, диспечерката им казала "ейййй, малко забравих да ви кажа за тази повреда". А ток нямахме поне 10-ина къщи , 3 магазина и една кръчма - може да се сетите колко човека са им звъняли! Добре че ги бяха намерили, защото иначе и неделята щяхме да си останем на тъмно и студено. По-късно тъщата разбра, че кол-центърът на ЧЕЗ е в Плевен и тъй като звъня от мобилен, нямаше как да разберат за кой град става дума при проблема, на който й записаха името и телефона - тя им беше казала само квартала, улицата и номера, като това можеше да е къде ли не извън Плевен (представям си, че в Плевен си знаят кварталите). Вечерта по телевизията видяхме познайте кой - Бат Бойко! Излезнал беше човека по фанела и обясняваше какви безобразия прави ЧЕЗ и искаше права да наглеждал той какво правят те. Добре че е Супер Бойко, да огрее навсякъде и да иска права, които са против закона, само и само софиянци да са ОК, да има PR, и да го дават по телевизията. Факт е, че излезе един човечец от ЧЕЗ и каза, че имало 30 хиляди обаждания и това ги изненандало, те можели да обработят само 7 хиляди, но виждаш ли до Нова година щели да се оправят. Смешници!!! Използват господстващото си положение на пазара, за да безчинстват, да са безхаберници и да изкарат максимално много пари от БГ като не инвестират нищо. Няма да им платя сметката за следващия месец. Искат да им се плащат по 3 месеца за какво - за да не може да се оргазинизират да отстранят една малка повреда. Току-що казаха по новините, че вече всички имат ток в София. Ние нямахме ток за 39 часа , а други не са имали 48 ... сигурно те са намерили по-късно дежурен екип някаде из улиците. Егати и първият сняг - ще го помним със студ и тъмнина, и с това колко са смотани ЧЕЗ!

Monty Python канал на ЮТюб



На хората от Mонти пайтън им писнало да им качват клиповете из Интернет без да им плащат лицензионни права и затова, за да се преборят с пиратството, решили те да си ги публикуват. Браво!!! Дано и други "лицензо-държатели" да последват примера им.

http://www.youtube.com/user/MontyPython


For 3 years you YouTubers have been ripping us off, taking tens of thousands of our videos and putting them on YouTube. Now the tables are turned. It's time for us to take matters into our own hands.

We know who you are, we know where you live and we could come after you in ways too horrible to tell. But being the extraordinarily nice chaps we are, we've figured a better way to get our own back: We've launched our own Monty Python channel on YouTube.

No more of those crap quality videos you've been posting. We're giving you the real thing - HQ videos delivered straight from our vault.

What's more, we're taking our most viewed clips and uploading brand new HQ versions. And what's even more, we're letting you see absolutely everything for free. So there!

But we want something in return.

None of your driveling, mindless comments. Instead, we want you to click on the links, buy our movies & TV shows and soften our pain and disgust at being ripped off all these years.

Hungry bear doesn't buggy

Друго си е да си на половин кило зеленчукова чорба (приготвена от тъщата с малко отрова, за да ми подсилва имунната система :) ) , 4 филии хляб и 4-5 парчета кашкавал и сирене... Така както си седя наяден и ми дойде пак вдъхновението да попиша. Напоследък не ми оставаше почти никакво време, а когато времето ми се ограничава първи изгарят нещата, които не са животоспасяващи - като блога ми например :) Краят на годината е много тежък период - има баклави да се ядат, печени прасенца, винце, туршийки (до тук не си личи, че съм чревоугодник). .. бюджети при клиенти трябва да се харчат, трябва да се планират бюджети за следващата година. Въпреки че ям много, от нерви ли или от търчане насам-натам, не мога да наддам и грам. Сега си попрегледах и какво бях обещал да допиша и като гледам в тон със заглавието на пост-а ми за яденето реших да включа и "Полски джолан".
По-рано този месец ми се наложи да се разходя за няколко дена до Полша по работа. Никога недейте да ходите във Варшава зимно време. Много подтискащо, студено, мъгла с едни гадни капчици дъжд - абе страхотен ужас. Този път за разнообразие не бях сам, а с един колега от партньорска фирма. Той имаше опит из кръчмите там и набързо още първата вечер започнахме да търсим "кръчма с пожарникарска кола отпред, надясно след стената на някакав "Стар град" ..." . Като се опитвах да говоря на българо-полски с бакшиша, му обяснявам, че търсим "Stari Grad", което на моя измислен език ми звучеше като да е ОК. Оказа се, че това значело много стара кола или както им казваме - бричка. Посмяхме се дружно, след като бакшиша каза "20 years" и почна да удря по волана на таскито като не знаеше как да каже кола, и да се хили. С една карта, незнайно как забравена в джоба ми, се разбрахме като показахме и тръгнахме към стария град. И техните бакшиши са хитреци като нашите като ти показват и третия НДК, който имаме в София (малко те въртят в кръг). Стовари ни на гадното време и се почна едно търсене - тука кръчма, там кръчма - няма. Пообиколихме малко да се пооградим и накрая я намерихме. Обаче вътре пълно с едни Panove ( господа на Полски) с едни мустаци с пяна от бира по тях. Няма места - ядец. Питаме едно хубаво момиченце - за двама чужденеца маса има ли - пак ядец. 20 минути поне ..., а то една голяма кръчма, ама пълно до дупка. И изнасят едни чинии с вкуснотии, а ние гладни ... предадохме се и ходихме да търсим другаде. Втората вечер щурмувахме вече директно след работа и успех. От първите сме ... хехе, Ганя Сан е бързак. Оказа се, че това е полска кръчма с чешка наливна бира. Чехите, както всички знаем, "не разбират" от бира ..., та ние изпихме колкото можахме. Прясна наливна чешка бира с пяната отгоре - мммм. Взех си един телешки гулаш - като всяка централно-европейска държава и поляците го направиха страхотен, и после малко свински месца. Много добре се представиха юнаците в тази кръчма - крехко месце, с гарнитура от картофки по селски, цвекло и зеленчуци. Яката работа! И това обилно полято с наливна бира. Ето така се живее 100 години. За целия ми престой в Полша нямаше един път да се оплача от яденето, а при това цените бяха като в България, че на места даже и по-евтини.

09 November 2008

Вдигаме всичко чупливо на високо - малката проходи!

Сръчко-дребосъчко (дъщеря ми Вики) проходи на 28ми миналия месец. Тъй като тогава бях зает да се излагам на едно експо не ми остана време да го опиша. Прибирам се аз на 28ми вечерта от експото да се преоблека, защото трябваще да презентирам си бях облекъл официялните дрешки. За вечерта се разбрах с гости-чужденци да ги водя да ядем кифтета. Видях че имам време, а пък и даваха по Фокс семейсто Симпсън (епизод който не бях гледал) та реших да се поизлегна за малко на канапето. Малакта реши и тя да гледа анимацията и съответно допълзя до поставката на телевизора и се изправи. Много обича да гледа телевизия от близо и аз и се карам за това , по принцип не ми харесва, че въобще гледа телевизия, но нали сме 21ви век ...трябва да се правят компромиси. Та като се изправи пред телевизора и забарабани с ръце, и се смееше на Барт (анимационен герой от семейсто Симпсън, голям вагабонт). Както си се смееше се пусна да постои права без да се допира. И преди това го е правила, новото което направи е че се пусна и побягна в галоп доакто се хилеше. Аз скокнах веднага да я гоня, защото вкъщи подът е с теракотени плочки и ако падне ще има голям рев. малакта обаче си направи една почеетна обиколка на хола като бягаше и се клатеше като пате. През цялото време се смееше на глас и само ме закачаше да я догоня. Аз я следвах на една крачка от нея като се опитвах да я придържам с ръце. Завъря се из целия хол и отиде зад канапето - мястото, където държим всички дистанционни за да са далече от нея. Явно целта беше постигната - дистанционните са нейни :) На нас с майка й ни стана ясно, че вече сръчко-дребосъчко няма да може да бъде спрян от нищо и от никого. Решихме да поразчистим по ниските места из къщата от опасни неща и да я насърчаваме да ходи. Колкото повече - толкова повече както казва мечо Пух.

Чичковци и лелки ли сме вече?

С жената обичаме да ходим по разни минерални SPA хотели от години. Даже имахме периоди когато лятото всяка втора седмица бяхме на някой хотел с минерален басейн. Винаги гледахме разни чичковци и лелки как ходеха на масажи и спа процедури - да им понамачакат шиповете и лумбагото. НИЕ - чакахме да стане 12 часа вечерта за да отидем в басейна и да пием whiskey до 3 сутринта. Най-любимия ни хотел има външен минерален басейн където колкото и да е студено става за къпане 24/7. Най-приятно е да има сняг и лед навсякъде в 1 сутринта ние сме в басейна с приятели, лафим, пием алкохола, който стой отвън на студа и само се поти. Ние жега плуваме по малко, или се заседяваме до местото, където вкарват топлата минерлана вода. Върхът!
Този уийкенд за сефте пак бяхме на хотел във Велинград и аз и жената се редувахме с чичковци и лелки на масаж. Масажа е хубаво нещо - аз заспах на два пъти, докато лежах по корем и ми мачкаха гърба и после като легнах по гръб да ме понамачкат отпред. Все 150 килограмовата лелка, която ме мачкаше трябваше да ме буди. Като казах лелка та се сетих - има и хотели където ти размачкваш каквото им подадеш :) Но аз не сам от тези хора. Жената също се изкефи на масажираща вана, чвечеряхме в хотела и си легнахме в 10... Нещата се променят с годините и това, което ни се е виждало странно преди вече не изглежда толкова зле. Със сигурност и следващия път когато ходим първото нещо, което ще направим с жената е да си запишем процедурите. Ако не запишеш веднага чичковците и лелките са те преварири се оказва и се оказваш на сухо.
Та станахме ли и ние - навярно да. Върпосът е че не боли. Имам приятели, които не могат да приемат мисълта че остаряват. Най-често с наближаването на 30 започват да се занимават с глупости основно с цел да докажат, че вижте не съм остарял и съм върхът. Е ние не сме такива. Открихме че не боли а и винаги може да се вдигнем с кума да ходим на хотел и да направим едно пиене от 12 до 3 - пък макар и утре да ме боли лумбагото ха-ха-ха :)

06 November 2008

Нощем с белите коне

Не беше нощем, а 9 вечерта (по старото време) и конете не бяха бели, а бяха над 300 под предния капак на Impreza STI. Седяхме си с кумците ни на чай с коняк , чай, минерална вода и чай в чайник в едно заведение в Младост. Всичките сме отбор пиячи (коняка си го поделенихме с жената по братски - 80% за моя 20% за няиния чай). Та седиме си там и пред входа паркирана една Impreza STi. Тя беше с правилния цвят - син и с правилните джанти - 18" златни (ехей само на цвят - златото е слаб метал и ще се гънат ). Беше и правилния модел - предния с големия спойлер отзад. Новия модел изглежда малко като Сеат ИбиСа - не ти съ Иби! Та глядам я аз текът ми лигите и по едно време кумеца Захо като ме гледаше какви белтъци и хвърлям, а пък и ми знае че са ми слабост ми подхвърли, че е на негов приятел дето е пич и може да ме качи за едно кръгче. Въобще не требваше да ме уговаря повече - речено - сторено! Почваме да търсим приятеля , тук приятел там приятел - няма го. На масата дойдоха още хора от компанията, които го позанваха и веднага се включиха в претърсването на заведението и околностите. След 10 мин пича е открит - виждал съм го и преди, запознавали сме се ама не знаех, че има такъв домашен любимеца. На никой друг не му се вози за това ще ходим само с него да се возим. Отваря вратата - даже в тъмното Recaro седалката си е рекаро. Намествам си д-то закопчавам колана (спазвайте правилата на движение). Ключа е вкаран и цялото табло светва в червено! Еххх ама много зверски свети, моето Субу е от по-култивираните модели св по-семейни наклоностти и колкото и да го дава спортяга е далече от този зъл вид. В центъра няма километраж а оборотомер - явно основната цел е да не си гръмнеш двигателя. Скоростта кучета я яли. Целата вечер така и не може да видя, с колко се движим само гледах оборотите как подскачат.

Гааааааз до дупка. Тръгваме от кафето с вратите напред. Хора все още се опитват да ходят по и около улицата - без особен успех. Колата по каталог требва да прави 0-100км/ч за 5.2 сек ...тази обаче беше пипана и не си поплюваше. Главата ми се наду от рева на аспуха (достатачно голям лястовица да свие гнездо вътре). Скоро стигаме до 90 градусов завой - тъй като единствената електроника в колата е електронния часовник пича успя да я приплъзне 10ина метра с задницата напред. Това е да си видиш стоповете! Разни гъзета с М3,М5, АМГ и т.н. не знаяят какво изпускат :) Постоянно някакави бакшиши се опитват да ни ударят отпред или отзад - без успех! Стигаме до кръговото на 4ти километър , пича е много добър и го взима настрани през цялото време коалта е с над 120 предните гуми стоят напред задните ни догонват отстрани.Гаааз. Пистене и много кеф - смял съм се с глас като дете дето си получава оледния подарък. Връщаме се пак с пълна газ и накрая паркиране с завъртане на 360 градуса на място. Един пиян чичка стой на 2 метра от въртящата се кола полюшва се и не смее да мърда. Като излезнахме ни гледа цъка и пак си стой на едно място - яко се беше стреснал.

Поразказах го накратко защото жената идва и иска да правим други неща - хайде повече по-натам.

I am back

Много натоварени седмици бяха напоследък и занемарих блог-а. Но вече пак нещата се връщат към нормално - какво ме занимава през това време:
1) Нощем с белите коне
2) Вдигаме всичко чупливо на високо - малката проходи!
3) sEXPO
4) hands-on vs. hands-off
5) Полски джолани
6) Мъгла, студ и Варшава (нищо интересно, има и снимков материал)
7) Полет над кукувиче гнездо

Изредих си ги само за да не забравя да напиша за нещо. А нещата са свързани ..основно с моя живот.

Моето лично мнение

Всичко написано в този блог отразява моето лично мнение. По никакъв начин не е свързано с фирми, за които работя или организации, в които членувам. На който не му харесва или изнася написаното не е нужно да го чете.